0
коментара
От аления залез тя изплува -
жена, облечена в червено.
В ръката й блести верижка
на пуделче смолисточерно.
жена, облечена в червено.
В ръката й блести верижка
на пуделче смолисточерно.
Загадъчна и недостъпна
върви по улиците бавно.
Едно прекрасно свежо цвете
пламти в косата й безсрамно.
върви по улиците бавно.
Едно прекрасно свежо цвете
пламти в косата й безсрамно.
В бистрото се отби и седна
на масата, срещу мъжете.
В кръвта им силна страст запали
отровното червено цвете.
на масата, срещу мъжете.
В кръвта им силна страст запали
отровното червено цвете.
Най-младият й се усмихна -
искра, попаднала на клада.
И тя му обеща със поглед
горещи часове наслада.
искра, попаднала на клада.
И тя му обеща със поглед
горещи часове наслада.
И всеки ден по залез-слънце
по-ярка беше светлината.
И всяка нощ в небето синьо
по-жадна ставаше луната.
Най-после краят на септември
превърна залеза на рана.
Червена безутешна болка
в сърцето на нощта остана.
по-ярка беше светлината.
И всяка нощ в небето синьо
по-жадна ставаше луната.
Най-после краят на септември
превърна залеза на рана.
Червена безутешна болка
в сърцето на нощта остана.
