----------------------------------------------------------
----------------------------------------------------------
ПРИКАЗКА ЗА РАЖДАНЕТО НА ЛЮБОВТА
В отблясъци на синьо, розово и сиво
във ранно утро на света,
сред пламъци игриви,
роди се приказна Зора.
Луната завистлива гледа от далеч
готова да извади своя меч,
във битка да се впусне
и мястото си тя да не напусне.
Но как ще вдигнеш ти ръка
срещу такава бляскава Зора?
И сгушила се тя в страни -
подготвила се за злини…
Повикала на помощ злата сила
и в облак черен се преобразила.
Решила тя била,
че красивата Зора,
не ще да властва над света.
Но и тук, като във война
се намесила и трета страна.
Явила се светкавица една,
и съюзила се с коварната Луна.
Но тъй като Зората млада още тя била,
не подозирала грозящата нея беда.
И докато планове крояла другата страна
от Зората не видели и следа,
а издигало се там високо,
Слънцето с лице широко.
"Нищо" - казали си те -
"нищо няма да ни спре
да си върнем нашето небе!
Дори и с враг на брой огромен,
не ще допуснем ний погрома!"
Но като стигнали до бойното поле,
съпротива срещнали там те.
Не било и Слънцето само,
със ветровете съюзило се било.
Стояло, наблюдавало и от далече,
напътствало войниците си вече
и изведнъж, явили се едни
Човечета малки със стрели.
Впуснали се те във боя,
но незнайно как напуснала била строя,
Луната - тя по своя воля..
И битката замряла в миг,
във въздухът разнесъл се и вик,
Магията били ранили
и Луната те преобразили.
И видяло Слънцето тогава,
че пред него там се появява
бяла, приказна жена,
носела тя името Луна.
И пленено от сияние сребристо
Слънцето разляло светлината си златиста,
но разбрало то сега,
че изминало било пътя над света.
Но не може да си тръгне ей така,
защото приказно омайната Луна,
го пленила с чар и красота.
Времето минавало и пак,
знаели и те, че няма как,
Любовта да споделят
и живота заедно да извървят.
Че Природата била виновна,
та денят нощта да не прегърне,
обичта да пламне между тях
и омразата да се превърне в пух и прах.
В кратък миг на красота,
влюбено се гледали Слънце и Луна,
но тук имала и пръст Съдбата:
Врагове били, че не могли,
Природата да убедят
и на две небето те да разделят.
А сега - такава е играта -
Любовта загнездила се там в сърцата
да не може да роди
миг на щастие дори.
Но това било Съдбовна воля:
"Не ще стоите заедно високо,
ще платите вий жестоко!"
И наказала ги тя
да не среща Слънцето Луна
и за вечни времена.
И тогава Любовта се пръсна
и заля Земята пъстра,
и поръси хората с мечти,
да се търсят те през дълги дни.
Но понякога Съдбата
разкайва се за вината,
че Любов огромна провали
и Слънце от Луната раздели.
За това понякога дарява
със Любов и светли дни,
търсещите се във мрака
две добри и влюбени души.
-----------------------------------------------------------------
0
коментара
